Не е греховно да целуваш греха си.
Пред съдбата е грях, че не го пожела.
Споменът за това ще е винаги в ума ти,
а болката, може би, чак до смъртта.
От теб ще зависи и оправдание не е:
- Бог нареди ми така!
Аз да гадая не искам за миг
ще се докоснат ли двете сърца.
И нима някога някому
някой сметка ще иска,
освен тъгата по младостта.
Не! Не е грях да разкъсаш вълка ...