Не е импресия
Защото отминаващата ми семейност
прибра във точка приказните феи.
И те отлюспиха последната искрица,
след нея измълчан е всеки порив.
Защото в левия ъгъл се смеят любовните паяци
със целия абсурд, изхлузил се от пръста.
С крещящо име - вечно празни празници.
Разпаднаха се жалките компромиси,
окачили на крив пирон ненужна обич.
И защото не спряхме да чупим
тухла по тухла – димът си остана понятие.
Само луната в сиво процежда
с тънките нишки обратния образ.
По лъчите ù пише, че носи утеха,
но студени са пръстите, други са думите.
И защото едно ни остава в очакване
с две ръце, пребледнели да навиваме спомени.
Защото едно „но” остава. С тихи очи премълчаваме!
© МАРИЯ All rights reserved.
