Не идваш вече...
Прагът опустя,
посипан с прах, потъна във следите,
вратата ми от болка натежа,
склони се покривът,
гредите са превити.
Не идваш вече,
лятото се скри,
умря и онзи славей във листата,
лозата стара есента попи,
и на оцет превърна се ширата.
Не идваш вече,
вятърът е друг,
студен и бръснещ в тихото усое
и камъкът до външния ми праг
пропука се и рана се отвори.
Не идваш вече,
устните кървят,
напукани, ръцете се превиват
и пътят вече не е онзи път,
след който уморена в теб заспивах.
Не чакам вече,
двете ми очи
пресъхнаха, до болка да се взират,
крещя навътре,
ехото мълчи,
а ми е рано още да умирам.
посипан с прах, потъна във следите,
вратата ми от болка натежа,
склони се покривът,
гредите са превити.
Не идваш вече,
лятото се скри,
умря и онзи славей във листата,
лозата стара есента попи,
и на оцет превърна се ширата.
Не идваш вече,
вятърът е друг,
студен и бръснещ в тихото усое
и камъкът до външния ми праг
пропука се и рана се отвори.
Не идваш вече,
устните кървят,
напукани, ръцете се превиват
и пътят вече не е онзи път,
след който уморена в теб заспивах.
Не чакам вече,
двете ми очи
пресъхнаха, до болка да се взират,
крещя навътре,
ехото мълчи,
а ми е рано още да умирам.
© Лулу All rights reserved.
