Oct 18, 2020, 5:49 PM  

...не искат ни и в лудница - поетите...

459 3 10

На Юри, Дени и...:)

 

Кой луд, е кой побъркан,кой отнесен
и кой на луд се прави,  много лукаво.
Да вземем да се преброим, наесен -
в индианска нишка - право към Карлуково.

 

За жълти книжки, зрели като тикви,
на мен ще връчат скоро май и знамето.
Е малко трудно, зная, но се свиква,
да те потупват призраци по рамото.

 

Звезди да виждаш и по икиндия
да хващаш извънземните с антената.
И след поредното : Не, аз не пия!
Да оправдаваш лудостта с мигрената.

 

А малко са местата, та дружина,
да бързаме, да вземем незаетите...
Ноо, някакъв нормален път ни мина,
не искат ни и в лудница - поетите...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...