Jun 11, 2011, 10:34 AM

Не изтласквам безмълвно душата си 

  Poetry » Love
1123 0 10

Не  събуждай любовно по залези.

Не изтласквам безмълвно душата си.

Запали ми цигара. И тръгвай си.

И без това ми тежи ароматът ти.

 

Ще желаеш да бъда  изчезнала.

Ще усетиш прощално стрелите ми.

А смъртта ти - въз нея съм седнала.

Ще се стичат към тебе вините ни.

 

Тя е гола, по-гола от Аза-ти –

прегорял, изтънял от бездумия.

И от релси разплита косата си.

И се хили с гримасни безсъния.

 

Тя е омърсената синя невинност.

Напоена  с  парфюмни дихания.

Глътка цигара. Фалшива истинност.

И без това ми тежиш с обещания.

 

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??