Не изтласквам безмълвно душата си
Не събуждай любовно по залези.
Не изтласквам безмълвно душата си.
Запали ми цигара. И тръгвай си.
И без това ми тежи ароматът ти.
Ще желаеш да бъда изчезнала.
Ще усетиш прощално стрелите ми.
А смъртта ти - въз нея съм седнала.
Ще се стичат към тебе вините ни.
Тя е гола, по-гола от Аза-ти –
прегорял, изтънял от бездумия.
И от релси разплита косата си.
И се хили с гримасни безсъния.
Тя е омърсената синя невинност.
Напоена с парфюмни дихания.
Глътка цигара. Фалшива истинност.
И без това ми тежиш с обещания.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
