Тази вечер сънувах река
и те гледах как искаш да минеш
посред бързея с тежък колан
и на него - скали като вимета.
Тази вечер сънувах дърво.
Край реката протягаше клони.
Ти ръка му подаде - защо?
Не разбрах то защо те прогони.
И простенах в просъница аз -
"Откачи го колана!" - си казах.
Няма как. Не скали. Патрондаш
с премълчени вини те е хванал.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
