Не кръст, подарък е споделеният пламък.
Да можеш да се усмихнеш. Да трепнеш. Да стоплиш.
Да чуеш, че усмивката ти стопля.
Не огън, живец е съзвучието на мисли.
Да можеш да прегърнеш. Да затаиш дъх. Да притихнеш.
Не борба, смирение е бягащото време.
Да можеш да вярваш. Да обичаш. Да сияеш.
© Димитър Владимиров All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
