Не ме благославяй
Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам
всеки цвят, закопнял да живее,
прекопах сто градини набързо -
наедно със зърно и със плевел.
Не заравях на топло асмата -
все замръзваше в лютата зима...
Прекипя не виното в мазата,
а десетки безумни години.
Не въздигай ни мен, нито друга,
не рисувай фалшиви икони -
всяка обич е малка заблуда.
Само майката не е лъжовна.
Затова ти недей благославя
този ден, дето вкъщи се върнах.
Приеми ме, каквато-такава...
И забърсвай, сълзите забърсвай.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Огнено и силно!
-
Тъй е, Гедеон, ама някой път и бесовете искат да излязат.
-
Гени... Трогателно е!
-
Научих се да плача без сълзи, сълзите си, за радостта си пазя
-
Много красиво!
-
Хубаво! Много!
-
Прекрасно е, Гени! Благословена си с талант!
-
Благодаря на всички отбили се тук!
-
Много е хубаво!
Поздрави, Гени! -
„А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.” (1 Петрово 3:8-9).
Бог желае ние да благославяме хората.
Благословен ден! -
Харесах.
Поздравявам те. -
Роси, Скитница, благодаря ви!
-
И забравях с вода да поливам
всеки цвят, закопнял да живее,
прекопах сто градини набързо -
наедно със зърно и със плевел.
Прекрасно! -
Много е хубаво! Поздрав, Гени!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
