Не ме благославяй
Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам
всеки цвят, закопнял да живее,
прекопах сто градини набързо -
наедно със зърно и със плевел.
Не заравях на топло асмата -
все замръзваше в лютата зима...
Прекипя не виното в мазата,
а десетки безумни години.
Не въздигай ни мен, нито друга,
не рисувай фалшиви икони -
всяка обич е малка заблуда.
Само майката не е лъжовна.
Затова ти недей благославя
този ден, дето вкъщи се върнах.
Приеми ме, каквато-такава...
И забърсвай, сълзите забърсвай.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
