Не ме е страх
Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша –
да ви е сладко пиршеството!
Но чудя се какво ще ме прекърши
щом само ваше си е злото...?!
Не ме е страх от думите без път,
износени в насладата човешка.
Но изречеш ли ги, ще те горят,
докато жив си - лично твоя грешка.
Единствено сърцето ми е дом
и в него се събуждам всяка сутрин.
С любов се влиза там, но не и с взлом.
... Врабченцето настръхнало го буди.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
