Не мога да бъда...
Не мога да бъда дъжд във пустиня.
Безоблачна искам в теб да заспя.
Аз мога да бъда просто... любима.
Не съм гръмотевична и не крещя!
Не мога да бъда огън в пожара.
Вятърна скитам и в теб се пилея.
Аз мога да бъда църква и вяра.
В молитвите тайно, добре си живея.
Не мога да бъда камък в душата.
Леко пристъпвам, преди да обикнеш.
Аз мога да бъда за теб непозната.
Идвам и тръгвам. Трябва да свикнеш.
Не мога да бъда пепел от спомени.
Незримо присъствена, вече съм твоя.
Аз мога да бъда сълзата отронена.
Любовта ти, красивата - пак ще е моя!
Безоблачна искам в теб да заспя.
Аз мога да бъда просто... любима.
Не съм гръмотевична и не крещя!
Не мога да бъда огън в пожара.
Вятърна скитам и в теб се пилея.
Аз мога да бъда църква и вяра.
В молитвите тайно, добре си живея.
Не мога да бъда камък в душата.
Леко пристъпвам, преди да обикнеш.
Аз мога да бъда за теб непозната.
Идвам и тръгвам. Трябва да свикнеш.
Не мога да бъда пепел от спомени.
Незримо присъствена, вече съм твоя.
Аз мога да бъда сълзата отронена.
Любовта ти, красивата - пак ще е моя!
© Елица Стоянова All rights reserved.
