Не мога!
Не, не мога да мълча,
когато всяка клетка в мен
от вик е изтъкана.
Тъй малък -
неспособен е листът
едно сърце да побере,
но важно е не колко ще остане...
Изгарям без пощада всеки лист,
изпил отровата мастилена в сълзите.
И моля се поне едничка истина
да оцелее, пареща в очите.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up