Не мога!
Не, не мога да мълча,
когато всяка клетка в мен
от вик е изтъкана.
Тъй малък -
неспособен е листът
едно сърце да побере,
но важно е не колко ще остане...
Изгарям без пощада всеки лист,
изпил отровата мастилена в сълзите.
И моля се поне едничка истина
да оцелее, пареща в очите.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
