НЕ МОЛИТВЕНО...
Заключени сенки пълзят във очите,
и шепнат забравени в тъмни ъгли...
Смълчано догарят нюанси в свещИте,
безбожно захвърлени в празни души.
Застива молитвено дъх на икона
и глухо разпятие кърваво стене...
Там тихо се стича сълза ореолна,
понесла река от греховното бреме.
Невидима черква със тиха камбана,
с отворени двери за неми сърца...
Безсрамно коват я в приют на измама.
раздират стените... сълзящи платна!
Влудяващо болно, крещи лицемерие,
във храма молитвен кърви тишина...
В предсърдия празни кънти суеверие,
и блъска се в тягостно-зла празнина!
Тълпи от незрящи нахлуват безспирно,
сквернящи бездушно светия покой...
Недъгаво сричат молебени пусти,
отприщващи с лудост безумен порой!
О, Господи! Спри тази гнусна проказа,
в дома си не пускай сквернители ти...
Които безжалостно сеят зараза,
последно спасение давят в очи...
Камбаната хлипа, безсилна да пее,
мирОто изтича във бледи следи...
Олтарът самотен... и жално немее,
с прискърбие стенат нечути сълзи...
© Деси Инджева All rights reserved.
