Jul 19, 2012, 10:56 AM

(Не)очакване

  Poetry » Love
797 0 3



"Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре,

дори то да е безумие!" - Балзак 


                                                         На В.


Какво очаквам от тебе ли? – Нищо!

Недей ми задава такива въпроси!

Животът си грабнах под мишница,

без да отлагам мечтите за „после”.

 

И не си мисли, че щом съм до тебе,

ще забравя бързо каква съм била.

Аз не искам нищо, не моля за време,

просто минавам от тук, за сега …

 

Като влак, прекосяващ през гара,

ще си тръгна от теб изведнъж

без опция – „може повтаряне” …

Така се докосва сърцето на мъж.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...