Не остана до лятото
Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла.
Там , където ще цъфнат и бадема и дряна.
Вятърът ще се чуди накъде ли съм тръгнала
със хвърчило в ръката, боса, с цветна премяна.
Ще разтегне с усмивка някой облак небето.
Звънки малки щурчета обечки ще ми станат.
Между мене и лятото чака само морето
и една-две пресечки.
Почти не остана...
© Деа All rights reserved.
