Jul 5, 2017, 10:15 PM

Не плачи

  Poetry
517 1 6

Не плачи, сърце!? За туй, че някой решил е...

Да те омачка с много лъжи...

Не тъгувай, а продължи да вярваш в доброто.

И знай, един ден тя ще победи.

 

Не плачи... Усмихни се, виж живота,

навън кипи... Не давай на лошото!?

Твоето светло да вземе!

Подай му свещичка, усмивка му дай.

Покажи му свойте мечти.

 

Нека вятърът сълзите избърше.

Нека слънцето с вяра душата пречисти...

Моли се на злите добро да се случи.

И нека тогава любов да цъфти.

 

Не плачи,сърце, не тъгувай!?

Знай, със тебе съм аз.

Отчаян съм, но се гордея...

Че любовта си пазя за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Пепи радвам се че сподели!Хубава вечер!
  • Много оптимистично, Ачо! Поздравления!
  • Радвам се много че се спряхте на стиха и споделихте мойте вълнения!Благодаря ви момичета!!!Виолет комплимента ти ме трогна!☺Васе мила благодаря за топлата подкрепа!☺Марги мила поздрави от сърце и на теб!☺
  • Поздрав Ангел! От мен, за теб! Една моя приятелка кълне так:а: Кой каквото ми пожелава, Бог да му върне двойно! А аз типожелавам много добро, много вяра и много любов!
  • Само с вяра и любов можем да победим злото. Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...