И някак тъжно е днес в душата ми
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя
неподвластна на мрака...
Мечтите са скрити в душата ми
и блестят, блестят в нощта...!
Засветляваше! Разсейваше се мрака...
Златно слънце целуна деня
и някак светло е... и тихо е даже...
Ето ме, вървя по света! ...