Не подвластна на мрака
И някак тъжно е днес в душата ми
а покрай мен прокапват мечтите...
недокоснати, несбъднати, отминават
с дните... затова изковах щит от обич
и все така през кални пътеки вървя
неподвластна на мрака...
Мечтите са скрити в душата ми
и блестят, блестят в нощта...!
Засветляваше! Разсейваше се мрака...
Златно слънце целуна деня
и някак светло е... и тихо е даже...
Ето ме, вървя по света!
Понякога съм трудна за обичане!
Понякога съм дори нелогична!
Но мечтите ми тъй радостно тичат
по розови пухкави облачета...
Сега там светът е различен...
люлее се на сребърна люлка
и сладка медена песен...
вселената пее... за един свят
изпълнен с обич...!
Приземявам се...
замечтано стъпвам по пясъка
а вълните гальовно ме галят...
и тъй вълшебно е... радостно даже
да бъдеш пак прекрасна и млада!
© Катя All rights reserved.
