Oct 8, 2021, 11:10 AM

Не са ми нужни палуби и мачти

1.3K 6 19

 

Да поспоря, позволете!

Корабите са за хората

в океани и морета

да пътуват неуморно.

 

Ако буря се надигне

често кораби трошат се.

Става страшна олелия.

Девет бала е нещастие…

 

Мен ми палуби не трябват

нито мачти, ни компаси.

По размери аз съм малка,

но в морето у дома съм си.

 

Имам на гърба си перки

(зад хрилете). И опашка,

със която вдигам темпо.

Девет бала мен не стряскат.

 

Във дълбокото се гмуркам

после пърхам над водата.

Най-обичам в ранно утро

срещу слънцето да скачам.

 

С моите братя и сестрички

си  играем сред вълните

на гоненка и на жмичка

ту в дълбоко, ту на плитко.

 

А когато огладнеем

помним мама що заръча:

- Никога не яжте червеи

над водата що се гърчат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...