Не се превръщайте в изкуство!
На път е да изчезне безвъзвратно
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети
и думите, досадно придвидими са.
От стих с перифразѝрани клишета
се пръква абстинентната зависимост
към нуждата да припознаеш себе си,
в загубената своя идентичност,
поради липса на самонадеяност,
че някак трябва да се наобичаш...
И аз ще протестирам със отсъствие!
Разбрах, че съм потънал във заблуда,
как щастието нявга щом се сбъдне,
ще спра с литературната си лудост.
Покоят ми се случи непредвѝдено.
Изписал съм, каквото съм почувствал.
Измъчени, самотници и влюбени,
недейте се превръща във изкуство!
Стихопат.
Danny Diester
31.07.2022
© Данаил Антонов All rights reserved.
e, ... и промошън си трябва
