Не сега!
Не си отивай, не сега,
почакай времето да спре,
обичай ме, за миг така,
не тръгвай, днес си изморен.
Не чакай залез, не сега,
Луната тази нощ ще плаче,
че детенцето и - любовта,
ще остане без баща - сираче.
Недей да спориш, не сега,
бездумен просто ме обичай,
зове те тръпнеща снага,
ще паднеш, с вятъра не тичай.
И малка бях, но не сега,
жена съм с хиляди мечти,
не искам да съм твоята тъга,
последна болка в сините очи.
почакай времето да спре,
обичай ме, за миг така,
не тръгвай, днес си изморен.
Не чакай залез, не сега,
Луната тази нощ ще плаче,
че детенцето и - любовта,
ще остане без баща - сираче.
Недей да спориш, не сега,
бездумен просто ме обичай,
зове те тръпнеща снага,
ще паднеш, с вятъра не тичай.
И малка бях, но не сега,
жена съм с хиляди мечти,
не искам да съм твоята тъга,
последна болка в сините очи.
© Елица Стоянова All rights reserved.
