Sep 14, 2007, 7:09 PM
Не сега!
Не си отивай, не сега,
почакай времето да спре,
обичай ме, за миг така,
не тръгвай, днес си изморен.
Не чакай залез, не сега,
Луната тази нощ ще плаче,
че детенцето и - любовта,
ще остане без баща - сираче.
Недей да спориш, не сега,
бездумен просто ме обичай,
зове те тръпнеща снага,
ще паднеш, с вятъра не тичай.
И малка бях, но не сега,
жена съм с хиляди мечти,
не искам да съм твоята тъга,
последна болка в сините очи.
почакай времето да спре,
обичай ме, за миг така,
не тръгвай, днес си изморен.
Не чакай залез, не сега,
Луната тази нощ ще плаче,
че детенцето и - любовта,
ще остане без баща - сираче.
Недей да спориш, не сега,
бездумен просто ме обичай,
зове те тръпнеща снага,
ще паднеш, с вятъра не тичай.
И малка бях, но не сега,
жена съм с хиляди мечти,
не искам да съм твоята тъга,
последна болка в сините очи.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много е хубаво, Ели!
-
Жена си с хиляди мечти и с прекрасна душа.
Невероятен стих пълен с обич и нежност.
Гушкам те и цункам с обич. -
Поздрави, Ели!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичам да те чета!