diesto (Данаил Антонов)
974 522
Oct 3, 2019, 1:48 PM

Не си отива лятото... 

  Poetry » Love
560 4 4

Октомври е. Не си отива лятото. 

И още не е, стъклено студено. 

Макар по жиците да дреме птиче ято, 

което закъсняло е без време... 

Мъглите не прииждат като призраци. 

Дъждът не е протяжен с денонощия. 

Картина някак, също като приказка, 

в която със добро умира лошото... 

А есен е. Не си отива лятото. 

То тъй ще ми напомня все за тебе. 

За твоето сърце и за богатството, 

на слънчева душа и жарко време. 

На китните нивя и на горите, 

на тежки класове от златно зъ̀рно. 

На дивите цветя и на тревите, 

на Енювден, кога бера̀ по съмнало. 

Октомври е. Аз вярвам на морето. 

От жълтите листа ми става тъжно. 

Най-синьото обичам на небето. 

И топлият му чакан дъжд... 

И ти не си отивай като лятото! 

Желая да си личната ми вечност. 

Жената на живота ми, която 

ще носи хубостта си с цвят на нежност... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??