Jan 9, 2009, 12:35 AM

Не си отивай

  Poetry » Love
863 0 1

Безветрието на думите

погълва звука.

Не нарамвай фалшиви

илюзии,

измамна е красотата

на еднодневна пеперуда.

Обратният път времето

изтрива,

пречупват се клоните

на мечтите.

Изтънява

нишката на заблуда,

завидяло щастие

изгаря под огъня

на хорска мълва.

Безветрието във въздуха

тежи,

безсънни нощи над

комина витаят.

 

Не си отивай!

Плаче прагът наскърбен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...