Синът на светлината
Когато те познава светлината,
не си загубил време на земята,
отмерваш с равни крачки епизода
на дългия си път към ешафода.
Косите, достолепно посребрели,
обрамчват бръчици неизбледнели.
Редуват се отминали моменти,
изнизва се сюжет като на лента.
Откраднати секунди оживяват,
от малкото отвзел, не търсиш слава.
Принесе дан, не спастри и трохица,
безсребърна отдадена десница.
Изкупи на неверни греховете,
светът венец от тръни ти изплете.
Не съди, не проклина, не заплака,
в смирение Голготата дочака.
© Светличка All rights reserved.
