Не след векове, а сега

Dec 17, 2018, 9:35 AM

Poetry

5.0 / 1

343 0 0

Аз, Последната земна жена, оцелявам
с теб - Последния мъж.
Гневен, Бог разрушил е Земята, залял я е
със Световния океан.
С теб живеем по милост на ледния къс.
В тази блеснала пустош,
подобна на снежен термитник,
с криви ходове под повърхността,
аз те водя със факел в ръка - двама скитници,
без да знаем кога са денят и нощта.
Знам със сигурност само, че аз ще те водя -
тебе, грешната аз, мен ще водиш пък ти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Сватбени послания
The London Eye

Some day I will understand how you treated me... Was it wrong? Was it right? Was it really thee? I c...
Canvas

I am the canvas, the canvas to the heart A master painter, blind, yet peerless in his art You are th...
The Land

This land i walk for endless times is all i have and all i care. It's soaked in blood and many cries...

More works »