Не спирай никога...
Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те,
аз също никога не бих престанал.
Обичай ме, когато болен съм,
или на кръстопът застанал...
Дори, когато те ранявам истински
и страшно много ти се мразя,
тогава ме обичай, искай ме!
Крилата ти какво, че съм отрязал?
Нима ще спреш да ме обичаш, честно ли?
Та аз, не бих могъл дори за миг.
Дори, когато ме боли от думите,
че аз и ти ще сме любовен мит...
Когато избледнявам с грижите
и свикналото твое злободневие,
когато никъде не мога да се в пиша
във планове за бъдещото време,
когато ме захвърляш в ъгъла,
да отлежа в откраднато "после",
и някак си преди във прах потънал,
да ме докосваш кратко нощем.
Обичай ме дори тогава, чуваш ли?
Когато съм сърдит, че още дишам,
когато от безсилие се чудиш,
дали на себе си въобще приличам,
когато съм в черупката на мрака си,
когато съм обиден без причина,
когато по случайност те разплаквам,
и мъката ми тъй, необяснима е,
когато извъднъж ти стана хубав,
(понеже ти си денонощно хубава.)
когато ти говоря страшни глупости,
или до страстна лудост съм възбуден,
недей, не спирай, чуй ме моля те -
обичай ме, когато липсвам ти,
когато вятъра ме носи в спомен,
макар че аз съм тук, наблизо,
защото ако спреш, кълна се в Господ,
от нас и Дявола ще се отрича!
Ще ни прогонят вън от Космоса,
но не и вечно ако ме обичаш!...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
