Не сте виждали, не сте... Вълчица как плаче
Съдът ще заседава нощес
при напълно гола луна.
Ще разнищва козината ми
сива.
Ще я преобръща
с хастара нагоре,
да търси първопричината
за вълчия вой,
по зимово време.
Защо вия три пъти дневно,
е супер въпросът.
Защо,
най-вече нощем,
когато
удари в 12 камбаната,
нарушавам покоя на току-що
излюпени прилепи,
на мъртви души,
на дълбоко заспали
в хралупите орлови
нокти.
Искам думата
и
ще
изплача цялата истина.
Отдавна се именувам Вълчица,
господа съдещи.
Ужасно тъпо парче съм.
(разбирам само от бой)
Години няма да кажа от етика.
Знам, че се навират в очите.
Какво пък... голяма работа.
На този камък,
олисял от сълзите ми,
се подпирам на пръсти.
Усещам
как
всеки миг ще му хвръкне главата
надолу,
надолу
и няма да имам време да открия
Вълчето. Единакът ми.
(Досущ прилича на мене.)
Подвел ви е някой, че съм виновна.
Че съм го скрила.
Ето ми пазвата. Празна.
Тръгна си, след като свърши кърмата
и пресъхнаха възлите.
Навярно по пътя на пъпа си,
ще търси на агнето
бялата рокля.
Вия да търся Вълчето си,
господа съдещи.
(Щедър бакшиш е
за троха като мен.)
Нищо друго.
Нямам вина, че нарушвам
покоя на всичките мъртви,
на дълбоко заспалите,
на хрътките,
на чакалите
и на змиите в дупките.
Хълцам и се надявам
да го намеря сред живите.
Дайте ми само ден,
че е време да тръгвам…
Или 15 секунди слава
да извия гласище
насред гората,
че утре
ще бъде късно.
Как
да спра сълзите си и
да изсъхне душата ми,
господа съдещи?
Защо ли ви питам?
Модерен съд сте.
Не сте виждали,
не сте...
вълчица как
плаче.
© Веска Алексиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Bълчиците плачат, когато наистина имат нужда!!!
-
Не сте виждали,
не сте...
вълчица как
плаче.
Веси, толкова съм "малка" до ТЕБ!
-
ти си
-
Веси...прегръщам те, със сълзи в очите.
-
много хубав стих...чак да му се довие на човек от наслада като те чете..........
-
Не бях виждала, наистина, вълчица как плаче... до днес.
Усетих я, Веси, с цялата и болка! -
!!!
-
Силно!!!
МНОГО!!! -
Ако трябва да съм откровена щях да заплача докато четях стихото... Може дори грешно да съм си "превела" символиката и метафорите, но ми въздейства изключително много.. Звучи като дълбоко преживяна истина, като реална случка - дори и пред съда да не е била изправена вълчицата, и детето да не е било вълче..
Нямам вина, че нарушвам
покоя на всичките мъртви,
на дълбоко заспалите,
на хрътките,
на чакалите
и на змиите в дупките.
Хълцам и се надявам
да го намеря сред живите.
Да- и това тук е истина! Сълзите не могат да бъдат забранени от закона- те са деца на любовта, а вие я имате в повече! Мога само да се преклоня пред вас и да ви благодаря за сладостта от прочита на вашето дете- стихотворението!
-
Прекрасно!!!
-
Написах ти шестица, защото те разбрах!!! Веси, повече усмивки, скъпа, стига сме плакали!!!
-
О,БЛАГОДАРЯ ви отново!
Радвам се,че ме откривате из калабълъка и ме четете -
Страхотна вълча поезия! Иде ми да завия като единак, ама не мога!
-
Ох,извила си гласище Веси...!
-
Невероятна си!
Настръхвах докато го четях! -
И вълчицата е човек... Нека си поплаче.
-
!*
-
Ужасно кефеща си!!!
-
!!!
-
!
страхотно -
Винаги си ми била трудна за коментиране, Веси*!
А стиховете ти носят толкова силен заряд, че избухват на най-уязвимото място-сърцето!!! -
Мда, Харпиевна!
Докато изсъхне душата ми ще търся Вълчето.
Знам,че е между живите...
а на мъртвите вечна им памет
Благодаря на всички прочели! -
Мога ли да замълча? Не защото нямам какво да кажа, а защото като отворя уста и ще завия като теб! А и няма да ми стигне страницата, преди да успее да изсъхне душата ми!...
Весе!* -
Впечатляващ стих!!!
-
Прекрасно поднесено!
Поздрав! -
Благодаря!
-
Е, ти ме побърка с този стих... Специално влязох за да ти кажа, че за пореден път съм впечатлена и ти благодаря! Толкова от мен, от теб повече, защото си го можеш.
-
доня Велочес*...
правиш ме на пух и прах...
благодаря! -
...(да победиш сам себе си, изпивайки болката...)!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
