Не съм
На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя.
Запънах се в трахеята на времето.
Виж, Колчо със бастунчето ти водя
да знаеш откъде ти тръгва семето.
На проход съм разкъсаното знаме,
попила от кръвта на трите цвята.
От бялото в косите ми не дреме,
защото с макове цъфти Земята.
А битието старата си сметка
все плаща в хоремага «Гол и Бос»!
Зрънца синапови за равносметка
раздавам, сея!... Но, не съм Христос.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
