Sep 30, 2008, 2:02 PM

Не съм готова за сбогуване

  Poetry
1.1K 0 4

Ако те загубя, ми прости!
Най-ценните си вещи винаги захвърлям
и в бързината си да ги спася, уви,
ги чупя безвъзвратно и ужасно грубо.

Ако те обичам мълчаливо, ти крещи!
Аз искам всеки на света да знае,
че и мен обичаш ти,
че съм ти нужна и че ме желаеш.

Ако честичко пропускам да те галя с поглед
и малки ледчета раняват ти плътта,
знай, че чакам твоята прегръдка топла
и ще бъдем нестинари по жарта.

Ако ми се случи да склоня глава,
ако някога в бързината те изгубя,
ми прости и ми подай ръка.
Със сигурност не съм готова за сбогуане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...