Не съм родена роб
Не съм родена роб, не мога да привикна
пред гордостта ми някой прост да сложил е греда,
лицето ми да е червено от плесница,
без род и въздух да са моите деца.
След века пет под турски ятагани
остана кръстът, писани слова.
И вярата - едничка тя спасява,
когато ти нахлузят примка на врата.
Земята, разорана с двата вола -
за хляб и гроб е винаги една...
А черните, продадени душици
под бурена ще си останат кал.
Видяла съм живота си в свещица,
а зърното - единствена пара.
От село съм, садила съм пшеница,
замръквала съм вечер на къра.
Да меся хляб от малка ми показа
една притихнала от черен труд жена,
извезала съм хиляди шевици…
А уродите могат да крадат.
Изправена съм, гръб като топола,
утробата ми дала е живот,
децата ми превърнаха се в хора,
не щат в чужбина, искат своя род.
Не ще да стана роб, душата ми не може
да преклони се пред невежи и крадци.
Ще си отидете, измислени велможи –
земята напоена е със кръв на моите предци.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Георги, радвам се, че ти е харесало.
-
Охо, тук открих друго твое лице.
Гражданската поезия ми е Любима!
А този стих определено има това, което търся в нея - послание, сила, съвест!
Поздравявам те. -
Благодаря ви!
-
Браво! Истинските българи го почувстваха! Браво!
-
Уау.....спиращо дъха и.....много силно ....много 👏👏👏
-
За съжаление е така, Гавраил, благодаря!
-
Емоционално,образно,вярно.
Поздравления! -
Сърдечно благодаря, Антон!
-
Много силно и точно! Бих ти стиснал ръката, дори бих те прегърнал! Всички уроди, велможи и мекотели трябва да прочетат това. Трябва да го прочетат и всички останали (къде псевдо, къде истински) роби! Не съм роден роб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
