Не съм слуга на никого
Не съм слуга на никого
и да превивам кръст не мога,
дори да ме накажат строго,
аз болката ще нося като рокля.
Ръцете чужди не целувам,
понякога там дреме злото
и като отрова по устните полепва,
до де потънеш в робство.
Пред идоли измислени,
глава не скланям!
Идеите им глинени - не струват пени
и шапка няма да им свалям.
С престорено добро покриват
като с воал -лицето си греховно,
с пречистена вода измиват,
ръцете и очите си редовно.
Свещи в църквите не паля,
сама пред бога - без пламъка им ще застана!
Ако сгрешила съм - за прошка ще помоля,
но душата си не давам за размяна.
Не съм светица от икона,
безгрешните не стъпват по земята.
За хиляди неща виновна,
сама ще сложа върху себе си печата!
Не съм слуга на никого
и по земята няма да се влача!
В съзите си сама ще изпера душата
и пак ще бъде като нова.
© Росица Димова All rights reserved.
