Не, аз не съм съвършена.

Пия кафета, пуша цигари.

Надбягвам се лудо със времето,

Не обичам празни слова, излишни фанфари.

Шумотевицата не е за мен.

Вечер – да се гушна на уютно и топло.

Да започвам с усмивка новия ден

Обичам още да чистя, да готвя.

Ти може да си имал много жени,

Дето са настоявали за червени рози,

И скъпи бижута.

С мене обаче е много различно… помни

Ту съм тиха и кротка – ту дяволски обичам.

С мене ще имаш любов „Вулкан“

Както спокойна съм,

Така в гореща лава се превръщам.

И кипя и бушувам неудържимо.

Ти може би не си и мечтал за такова присъствие,

Нито за жена, която чете книги,

Която вечно търси средно положение,

И компромиси не обича!

Ти може би не си и мечтал за такава жена –

нито много подредена, нито много хаотична.

Не, аз не съм съвършена.

В мене живеят няколко още.

Но да знаеш само как те обичам.

И е смисълът ми тая обич.

Автор: Полина Велчова