Sep 26, 2006, 4:06 PM

Не те познавам

  Poetry
974 0 2
Не те познавам в твоя идеал,
и в твоя мрак не те познавам,
не знам за мен какво би дал,
но аз живота си ти давам!

Не те съзирам всеки ден
и всяка нощ не те приспивам,
не знам сънуваш ли ти мен,
но в съня си аз до теб се свивам!

Не познавам аз твоя живот,
ни твойте скърби,радости,беди,
не знам избрал ли си ти вече брод,
но искам да тръгна по твойте следи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...