Apr 20, 2008, 3:39 PM

Не те виня

  Poetry » Love
1.4K 0 12

Не те виня, че моя свят обрече

на болка и на вечна самота...

Не те виня за мъката ми вечер,

която ме изгаря във нощта.

 

Не те виня за думите жестоки,

че не е твоя сила нежността,

че аз изгарях в чуствата дълбоки,

а в теб остана само пепелта.

 

Аз себе си виня, че бях до тебе,

в очите ми не срещна любовта.

Виня се за изгубеното време,

за празните надежди след това...

 

Сега щастлив бъди! НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ!

Че друг е твоят път... От там тръгни.

Не те виня! НАЗАД НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ,

че моят тъжен свят не сподели.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...