May 16, 2012, 3:47 PM

Не ти ли стигна

  Poetry » Love
960 1 0

Не ти ли стигна времето, в което грабеше душата ми,

не ти ли стигна всичко, дето взе от мен,

не ти ли стигна да се връщаш на вратата ми

и да отнемаш нещо ново всеки ден.

 

Какво си мислиш още е останало,

което си забравил да откраднеш,

не виждаш ли, че малкото достойнство в мен за сламка се е хванало

и се надява да не се удави, щом завинаги си тръгнеш.

 

Раздавах толкова много от сърцето си,

че нищичко не ми остана,

само черни следи от сълзи по лицето ми,

от размазаната за пореден път спирала.

 

Сълзите, за да ми напомнят за тъгата,

душата скъсана, приличаща на дрипа,

сърцето счупено, захвърлено в тревата,

а счупеното никой вече не обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енигма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...