May 16, 2012, 3:47 PM

Не ти ли стигна

  Poetry » Love
961 1 0

Не ти ли стигна времето, в което грабеше душата ми,

не ти ли стигна всичко, дето взе от мен,

не ти ли стигна да се връщаш на вратата ми

и да отнемаш нещо ново всеки ден.

 

Какво си мислиш още е останало,

което си забравил да откраднеш,

не виждаш ли, че малкото достойнство в мен за сламка се е хванало

и се надява да не се удави, щом завинаги си тръгнеш.

 

Раздавах толкова много от сърцето си,

че нищичко не ми остана,

само черни следи от сълзи по лицето ми,

от размазаната за пореден път спирала.

 

Сълзите, за да ми напомнят за тъгата,

душата скъсана, приличаща на дрипа,

сърцето счупено, захвърлено в тревата,

а счупеното никой вече не обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енигма All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...