Не тръгвай! Аз те моля всеки път.
Не устните, сърцето го повтаря.
Една раздяла е за мене бавна смърт,
една раздяла всичко в мен събаря.
Не тръгвай! След тебе рухва всеки мост,
опънат между мен и битието.
Не тръгвай! Остани желан мой гост.
Ще бъде тихо, приказно и светло.
© Юлия Барашка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
