(Не)Вероятна Истина
Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения.
Твърде добре ги разбира.
Истински ги подкрепя.
Знае къде се намират.
Крия ги, в сянката на делата,
все по-далече от чуждия поглед,
но нали ми е късогледа душата…
Все някой ги изнамира.
Ето – върти ги в ръце
и оглежда човешките им дефекти.
Ще плати, ако сметне че са му на сърце
поучителните ефекти. И какво от това?!
Истината, за всеки различна,
щом поиска да жертва
безкористно някой своята суета,
ще му се види демонично – първична.
И сърцето, подплашено, ще възпре разума,
който твърди, че всичко разбира.
Гасне залез. Изгрява луна.
И подрежда се всичко някак различно.
Монологът се лъже, че води дебат с вечността,
за която нищо не знае.
Скрива облакът Млечния път
от очите, с които по него пътува букварът.
Виж, усмивка изпраща им Бог.
Радва се – те разговарят.
Има живот в техния диалог,
но животът ги лъже, че няма.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Опитах се да напиша есе, Ирен, но се получи друго...
