Кiara (Киара)
182 300
Aug 7, 2011, 10:31 PM

Не времето е минало, а тиха... черквата 

  Poetry » Other
938 0 8
Когато нещо си отива,
небето притъмнява като помен.
Наместо облаци,
умират самодиви,
венчани
в пръстенoст до корен.
И цялата земя, преровена на дъно,
събира се в една живачна котва.
Без скала. Само със отрова.
Онази
в глътката от обич.
И камък, режещ нишките за руно, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Random works
: ??:??