Не вярвай на тъгата ми
Не вярвай на тъгата ми.
Не плача,
сълзата ми е пулсът на щурец.
От синкавата зеница на здрача
отронва се нощта като обет.
И ширва тишината. Дълга жажда
избухва като памет на звезда.
Душата ми – погледай – се възражда,
по-силна след поредната борба.
Не всички думи могат да узреят.
Не всяка свобода е светла мисъл.
Невинаги успявам да намеря
най-мъдрото. И в себе си да вникна.
Повярвай ми – сълзата ми е диря
от болките на други светове.
Но с утрото в очите ти намирам
пристанище за сенките и мен.
Не вярвай на тъгата ми.
Тя рее
из още неродени стихове.
Обикналият сенките умее
най-светлото в жената да съзре.
© Бистра Малинова All rights reserved.
