Не защото е кръгла планетата
Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка,
във което се крият посоките,
а ръцете ни топли и алчни
се замерят на вятъра с нотите.
Само сенки на минали призраци,
покосени от хладно неверие,
са облекли на ябълка ризата
и се любят в очите й цветни.
Няма стълба до цветните облаци.
А пчелите умират след жило.
Пишат птици писмото ни розово
и за времето няма мерило.
Оцеляла е лодката. Ето я
и не може така да потъне,
не защото е кръгла планетата,
а защото е чакана дълго.
