Не знам, не знам какво сънувах?
С очите си видях Аз хиляди неща.
Не разбрах дори за кой бленувах?
Гласът го нямаше не можех да крещя.
Не знам? Няма и да го разбера.
Дори пред никой няма да споделям,
сънища, мечти оставям ги за вчера,
душата само нея си споделям.
Не знам? Ако искате съдете.
Душата знае! Не съм помнете егоист.
Вярата в сърцето, моля ви върнете.
В тоз живот братле останах оптимист.
В.Й. 02.02.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
