diad011 (Васил Йотов)
232 280
Aug 22, 2017, 11:59 PM

Не знам 

  Poetry » Other
560 0 2

Не знам

Не знам защо се чувстваме обрани?

Сълзите плахо все напират в нашите очи.

Над нас кръжат огладнели черни врани,

всеки с душата си мълчи, мълчи.

Не можем гордо и главите да изправим,

в сърцата болката натрупваме с дни.

Като зверове един от друг приятели се вардим,

не търсим в сърцата и душите кривини.

Не знам душите на къде ни водят?

До гроб ще носим болката в нашите сърца.

Пътища безброй в живота ще пребродим,

дано изгреят нашите слънца.

 

В.Й. 19.08.2017г.

© Васил Йотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??