Не знам
Не знам
Не знам защо се чувстваме обрани?
Сълзите плахо все напират в нашите очи.
Над нас кръжат огладнели черни врани,
всеки с душата си мълчи, мълчи.
Не можем гордо и главите да изправим,
в сърцата болката натрупваме с дни.
Като зверове един от друг приятели се вардим,
не търсим в сърцата и душите кривини.
Не знам душите на къде ни водят?
До гроб ще носим болката в нашите сърца.
Пътища безброй в живота ще пребродим,
дано изгреят нашите слънца.
В.Й. 19.08.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
