Тъмата се разкъса с грохот
и колесниците на огнените мълнии
раздраха пустотата черна
на предрешеното от скръб Небе.
Сълзите Му потекоха във мрака -
реки от мъка, рукнали навсякъде,
измивайки тъгата Му свещена
по падналата в плен кристална чистота.
Луната скри се в було траурно,
не смеейки в очи да Го погледне,
изтръпнала от тази силна горест
на искрената, тежка изповед… ...