Небесен рисунък
НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени.
Дори когато гост съм ти в съня,
от който не желая да се будиш.
Пребродила бих цялата земя –
в дъждовна капка, в дъх на пеперуда,
но да оставам нощем само с теб
и всеки щрих от мене да изчистваш
сред сумрак и вълни от звездна дреб,
разпръснати на сребърни мъниста.
По стъпките ми сутрин да вървиш
и да не знаеш повода за бягство,
как слава, суета, пари, престиж
ти с лекота внезапно си задраскал.
И в свитъка си да ни впише Бог,
за всеки грях да издаде присъда.
Постой до мен – без капчица любов,
спасен едва ли би могъл да бъдеш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
