Dec 1, 2010, 12:26 AM

Небесна мелодия

  Poetry » Other
808 0 9

Белокрила съм.

Душата ми се рее

в онези чудни светове,

там,

където Слънцето живее

и вързани са всички ветрове.

Разлистват

изгревите

нежни чувства

в усмивка

на събудено дете.

Денят

с копнежност

ме прегръща,

при теб

по светлата пътека

да ме отведе…

Дочуваш ли

мелодията стара,

Вселената обходила

със глас,

докоснала

със приказност Луните

и светлините включила

на звездния атлас.

Поспри за миг!

И само слушай,

звездна приказка

разказва тя за нас.

Душите ни,

родени от съзвучия,

танцуват

най-небесния си танц.

 

http://vbox7.com/play:99caef62

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....