Небесният оркестър свири туш
НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини.
Немигнал – ставам. Хлебец. Лучец. Сол.
И тегли волът старата каруца.
Но кой във колелата пъхна кол? –
та тъй зловещо тя под мен скрибуца.
Уж смазах я с гъст медиен елей,
уж пийнах риган, мащерка и мента.
Труд кървав, Боже мили, пожалей! –
но Господ Бог се кефи в парламента.
Уж вчерашният вестник „Ясен взор”
написа – „Перспективата е ясна!”,
пък то – не беше чума, нито мор! –
поредната надеждица угасна.
Българийо, мой тъжен Мулен Руж,
снагата ти на нивата се люшка.
Небесният оркестър свири: – Туш!
И тъпаните бият на градушка.
© Валери Станков All rights reserved.
