Понякога,
когато аз говоря,
говори с мене
цялото небе.
Какво те плаши?
Не се плаши от горе,
страхувай се
от земното -
то ръфа твоите криле.
Има семена за горе,
има и за нивите
на хората,
окъпани от труд
и скромността невинна.
Отвори очите,
отвори ушите,
довери се на сърцето си -
понякога,
когато ти говориш,
говори с тебе
цялото небе.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубаво е да те разбират...