Неблагодарност
/По истински случай... Спестила съм само вулгарната тирада на момичето./
В разгара лятото потеше се,
пътят леко се размазваше.
Пътуване с трамвай ми предстоеше.
Алтернатива нямах за намазване.
Качих се в тесни ламарини,
от грозота и мръсотия станали
нечистоплътност носещи витрини...
От хорско бутане склероза хванали.
Намерих се местенце - чудо.
Огледах се за старци, да не пискат.
Че щом поседна все ме чуква
пенсиониран укор, стола да поиска.
Така се влача, непретенциозно.
За едно билетче - толкоз лукс.
На спирка следваща гръмовно
се качват няколко девойки вкуп.
Веднага погледът ми спря се
на големия корем насреща.
"Млада... Бременна... Грехота е,
ако не стана бързо, а се блещя."
Докоснах я смутено: "Извинете,
не бива да стоите права.
Заповядайте, седнете.
На бременните място се отдава."
Такава буря ме застигна
от гневни думи, много хули.
Ще цензурирам, че се изчервявам...
Тогава всички бяха чули.
"Кой,аз ли, ма? Овца такава,
к'ва бременност те гони!".
Заядливо се отдръпна. Бясна.
Бре! Много тесни тия панталони.
И блузката не скрива й сланинките.
На мене бременност се привидяла,
направо в шести месец влизаше...
Но явно само е преяла.
© Ниела Вон All rights reserved.
