Колко дълго мълчах, как боричках се с думите, само
вътре в мен да стоят, за да зреят без грях и измама,
как затворих ги в мрак, може би и почти ги забравих,
че излязат ли, пак ще преминат през всички прегради.
Ден след ден, час след час ги държах като в каменна крепост,
разговарях без глас, с тишината на сенките слепи,
през смълчани гори и скалисти съмнения бродих,
срещнах много зори, много тихи пространства споходих.
Ала днес ти дойде и случайно за нещо попита.
Сякаш падна перде от очите ми, дълги дни скрити
и за миг се роди в мен желание пак да говоря,
да събарям стени, на словата да срутя затвора. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up