На любимата ми колежка

Тя е женствена, безскрупулно първична
и като молитва от мъртвец - недоизказана.
Тя е толкова негодна за обичане,
колкото удобна за омраза.

Тя е малко повече жена от всички,
татуирала върху зенúците си вятъра.
Черни са звездите като гарвани,
загнездили върху купола на Театъра.

Всеки ден преоблича душата си
и я търси сред хората. Дано я намери!
Животът ú тънък се мери във залези
и е особено таен като вечеря…