Негово Величество Човекът
... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът се буди – брат на зверовете?
Как вият овдовелите Жени! – доде редят прощално, четно цвете!
И как ли ще ни помни този свят? Невям – бащи на болки? И омрази?
Престане ли Човек да ни е брат, дори и Господ спира да го пази.
И – Господу се моля с глас горещ! – на всекиго съдбата да е лека.
Трептулка в храма тихата ми свещ за Негово Величество – Човека!
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В свят на растящи екострасти по кучета, змии и жаби и прост хуманистичен дефицит вашата тема е старомодно неприятно табу
-
Силен стих ! Прексрасно написан !
Поздрави ! -
Великолепна поезия! Поздравления, Валери! Наслада за душата!
-
Благодаря на всекиго от вас за добрите думи и за добрите очи, с които ми четете стиховете! До нови срещи!
-
Велико.
-
Благодаря на всички, които прочетоха това мое стихче – и рекоха добра дума тук. Лека нова седмица – и успех!
-
Много хубаво пишеш,Поете!
Насладих се! -
“не сме ли всички слънчеви деца? “
-
Ей, че красиво! Удоволствие е да влизам в Откровения, за да чета неща като това!
-
"Престане ли Човек да ни е брат, дори и Господ спира да го пази."
Лошо е когато човек е свидетел на собственното си морално разпадане! Прекрасна поезия! -
Велика поезия!
-
Разтърсващ и много силен стих, прекрасно написан! Благодаря!
-
Валери, денят ми започва с прекрасната ти поезия и ще е светъл, слънчев и съдържателен! Благодаря ти, Поете!
"Престане ли Човек да ни е брат, дори и Господ спира да го пази"!!!! -
Прекрасно, толкова леко пишеш и толкова човешки, така естествено и неподправено, че няма как да не ти се възхити човек.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
