Тъча върху бетонени станове
с тюркоазени нишки съдбата.
Вплитам стенанията на рухващи стени
и скърцането на отворени врати.
Паяжините разстилам,
моите скъпоценни завеси,
с тях се увивам.
А после тъча и сънувам
неискани изходи.
Нотър Дам
© Нотър Дам All rights reserved.